Там се рееше лодка, там имаше пристан,
   начала се рояха, блестяха детайли.
   Трудно днес си представяш, че там беше чисто,
   на ръка се перяха небесните тайни.

   Прах по пътя ни, скърцаха стълби и рани,
   там хамак беше бряг между вишни-череши,
   там веднъж пред морето ти ничком застана,
   за да бъда от всички аз най-безутешна.

   Как коси да сплетем ние в тия дни волни...
   Няма пак да те срещна. С Евклидов свят виден
   са останали в мен геометрия школна
   и в пространството пагубно глуха обида.